21 jul 2018, 3:22  

Живяхме

  Poesía » Civil
492 2 0

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.

Сърцата на смели войводи,
посичали робството с жар.
Сега ни плениха заводи –
мечта на женѝха ни стар.

Не мога да видя лицето,
на тежката участ сестра.
Не зная дали е прието –
да бъда в тунела искра.

Затриват надеждата свята.
Това е картинката днес…
Нима е отдавна позната?
Дали ще сънуваш нощес?

Решават да бъдат закона.
И ето ти чума! Беда…
Тогава стотици циклони,
посяват в душите вражда.

Народът не спира да плаче!
Животните падат без бой…
Българийо – плахо сираче,
светът ще те помни герой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...