Живяхме

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.

Сърцата на смели войводи,
посичали робството с жар.
Сега ни плениха заводи –
мечта на женѝха ни стар.

Не мога да видя лицето,
на тежката участ сестра.
Не зная дали е прието –
да бъда в тунела искра.

Затриват надеждата свята.
Това е картинката днес…
Нима е отдавна позната?
Дали ще сънуваш нощес?

Решават да бъдат закона.
И ето ти чума! Беда…
Тогава стотици циклони,
посяват в душите вражда.

Народът не спира да плаче!
Животните падат без бой…
Българийо – плахо сираче,
светът ще те помни герой!