21 июл. 2018 г., 03:22  

Живяхме

495 2 0

България – име на сила.
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.

Сърцата на смели войводи,
посичали робството с жар.
Сега ни плениха заводи –
мечта на женѝха ни стар.

Не мога да видя лицето,
на тежката участ сестра.
Не зная дали е прието –
да бъда в тунела искра.

Затриват надеждата свята.
Това е картинката днес…
Нима е отдавна позната?
Дали ще сънуваш нощес?

Решават да бъдат закона.
И ето ти чума! Беда…
Тогава стотици циклони,
посяват в душите вражда.

Народът не спира да плаче!
Животните падат без бой…
Българийо – плахо сираче,
светът ще те помни герой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...