1 oct 2021, 13:50

Йордановден

1.4K 0 0

Йордановден е днес, Бог се яви.

Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.

То помни очакването за освещаване и благослов.

На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.

Да влезеш в храма, свещ да запалиш,

Да целунеш ръка на старица, дете да погалиш.

Да присъстваш на тайнството на водосвета,

Да усетиш силата наМногая лета“.

Ако можех, щях като птица да полетя,

Отвъд граници, през планини и поля,

За да чуя как се оглася родната София от празничен звън,

За да видя ваденето на кръста от студените води навън.

За да се заредя отново с твърдост, вяра, добрина,

И да нося обратно в далечни земи от нашта светлина.

Далеч съм от родината,

Но съм дъщеря на род силен и кален,

Това припоням си на този ден.

И се моля, нека Бог да бъде с нас,

Да сме здрави, да ни има, където и да сме по земния атлас!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...