1.10.2021 г., 13:50

Йордановден

1.4K 0 0

Йордановден е днес, Бог се яви.

Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.

То помни очакването за освещаване и благослов.

На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.

Да влезеш в храма, свещ да запалиш,

Да целунеш ръка на старица, дете да погалиш.

Да присъстваш на тайнството на водосвета,

Да усетиш силата наМногая лета“.

Ако можех, щях като птица да полетя,

Отвъд граници, през планини и поля,

За да чуя как се оглася родната София от празничен звън,

За да видя ваденето на кръста от студените води навън.

За да се заредя отново с твърдост, вяра, добрина,

И да нося обратно в далечни земи от нашта светлина.

Далеч съм от родината,

Но съм дъщеря на род силен и кален,

Това припоням си на този ден.

И се моля, нека Бог да бъде с нас,

Да сме здрави, да ни има, където и да сме по земния атлас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...