1.10.2021 г., 13:50

Йордановден

1.4K 0 0

Йордановден е днес, Бог се яви.

Далеч съм от родината, но сърцето ми не спи.

То помни очакването за освещаване и благослов.

На този ден се отваря небето и отговаря на искрена молба и зов.

Да влезеш в храма, свещ да запалиш,

Да целунеш ръка на старица, дете да погалиш.

Да присъстваш на тайнството на водосвета,

Да усетиш силата наМногая лета“.

Ако можех, щях като птица да полетя,

Отвъд граници, през планини и поля,

За да чуя как се оглася родната София от празничен звън,

За да видя ваденето на кръста от студените води навън.

За да се заредя отново с твърдост, вяра, добрина,

И да нося обратно в далечни земи от нашта светлина.

Далеч съм от родината,

Но съм дъщеря на род силен и кален,

Това припоням си на този ден.

И се моля, нека Бог да бъде с нас,

Да сме здрави, да ни има, където и да сме по земния атлас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...