Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах –
бе гордата ми тайна
и не се съмнявах,
сама ще ме познае!
Препускащо на вятъра добиче –
повече не я видях,
в снега затрупано кокиче,
да го разровя с копитце не успях... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse