Mar 22, 2017, 7:40 PM  

Жребчето

  Poetry
418 0 0

 

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...

 

Не ѝ признавах –
бе гордата ми тайна
и не се съмнявах,
сама ще ме познае!

 

Препускащо на вятъра добиче –
повече не я видях,
в снега затрупано кокиче,
да го разровя с копитце не успях...

 

Едва днес я случайно срещнах -
като зима бяла, остаряла,
очите ѝ – едната моя, другата – за нея,
две тъмни, пресушени ями...

 

Ничком пропаднах в тях –
кон окуцял, без грива
и съкрушен в тъмнината ѝ признах –
жребчетата са пролет, без нея си отиват...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...