22.03.2017 г., 19:40  

Жребчето

412 0 0

 

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...

 

Не ѝ признавах –
бе гордата ми тайна
и не се съмнявах,
сама ще ме познае!

 

Препускащо на вятъра добиче –
повече не я видях,
в снега затрупано кокиче,
да го разровя с копитце не успях...

 

Едва днес я случайно срещнах -
като зима бяла, остаряла,
очите ѝ – едната моя, другата – за нея,
две тъмни, пресушени ями...

 

Ничком пропаднах в тях –
кон окуцял, без грива
и съкрушен в тъмнината ѝ признах –
жребчетата са пролет, без нея си отиват...!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...