Спечелих вселенското тото -
любима и чудно дете,
аз - неудачник без мото,
удавник със сламка в ръце.

Спечели безумецът в мене
и птици подгони със песен.
Той вятъра язди без стреме,
светът му отдавна е тесен.

... И някак сега ме посочи
на жребия паметен пръста.
Че шансът е златно отроче,
родено по пътя на кръста.

Ще скъсам едничката мамеща виза
за полет без цел и мечти.
Зората облича се с твоята риза,
дар чуден във скута й спи!