Времето е като древна жрица

понявга люби тук, сега и страстно,

а после като весела вдовица,

пренася се на нещичко по-свястно.

Времето е справедлив читател -

едни изпраща в бъдещето, други... в кошче.

На надарения верен приятел,

а предател и враг е за пошлия.

То си няма роднини и шуреи,

ни жадува за почест и слава.

Без задръжки се хвърля във бурите,

непокътнато ги отминава.

Времето е финален редактор,

не си дава труд да критикува

и прегазва сметта като трактор,

а талантът чрез него векува.