Жрица
Времето е като древна жрица
понявга люби тук, сега и страстно,
а после като весела вдовица,
пренася се на нещичко по-свястно.
Времето е справедлив читател -
едни изпраща в бъдещето, други... в кошче.
На надарения верен приятел,
а предател и враг е за пошлия.
То си няма роднини и шуреи,
ни жадува за почест и слава.
Без задръжки се хвърля във бурите,
непокътнато ги отминава.
Времето е финален редактор,
не си дава труд да критикува
и прегазва сметта като трактор,
а талантът чрез него векува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
