7 dic 2005, 19:58

Жълтата тетрадка

  Poesía
994 0 0
Когато чувствам се обидена
и вместо от болка да вия,
тетрадка и молив си взимам
и болката изливам на хартия.
Само жълтата тетрадка
напоследък ми е събеседник,
знае всички мои тайни...
по-клюкарска е от ежедневник.
Наи-добрият е слушател
не критикува,нито спори,
споделям си със нея всичко
и знам,че "гроб"е,няма да говори.
При физически болежки
действа ми като аналгетик,
а за душевните тревоги
я ползвам за психоаналитик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...