10 jul 2008, 13:14

К М Х

1.1K 0 0
 

Как нежно ме галеха ръцете ти,

Река от страсти се стичаше в сърцето ми.

Ала и двамата нещо ни спираше...

Страх те беше,

Имаш си приятелка -

Мария.

И тайно се надявам да се разделите.

Ревнувах те от нея,

Макар да беше далеч от нас...

А косите ти, черни къдрави къдрици,

Разпилени като гребените на вълните,

Как ме подлудяваха те.

Оглеждах всеки сантиметър от тялото ти,

Възбуждах се от допира ти.

Харесваше ми начина, по който ме гледаше,

Ръцете и устните ти нежно ме докосваха

И полудявах още повече...

Страхът ти спря моята решителност!

Твоята вътрешна и външна красота ме покори,

Опияни ме и се оставих на изживяването на мига.

Внезапно се привързах към теб и се надявам да не остана само с този миг.

 

 28. 04. 03 г.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Герджикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...