10 июл. 2008 г., 13:14

К М Х

1.1K 0 0
 

Как нежно ме галеха ръцете ти,

Река от страсти се стичаше в сърцето ми.

Ала и двамата нещо ни спираше...

Страх те беше,

Имаш си приятелка -

Мария.

И тайно се надявам да се разделите.

Ревнувах те от нея,

Макар да беше далеч от нас...

А косите ти, черни къдрави къдрици,

Разпилени като гребените на вълните,

Как ме подлудяваха те.

Оглеждах всеки сантиметър от тялото ти,

Възбуждах се от допира ти.

Харесваше ми начина, по който ме гледаше,

Ръцете и устните ти нежно ме докосваха

И полудявах още повече...

Страхът ти спря моята решителност!

Твоята вътрешна и външна красота ме покори,

Опияни ме и се оставих на изживяването на мига.

Внезапно се привързах към теб и се надявам да не остана само с този миг.

 

 28. 04. 03 г.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Герджикова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....