10.07.2008 г., 13:14

К М Х

1.1K 0 0
 

Как нежно ме галеха ръцете ти,

Река от страсти се стичаше в сърцето ми.

Ала и двамата нещо ни спираше...

Страх те беше,

Имаш си приятелка -

Мария.

И тайно се надявам да се разделите.

Ревнувах те от нея,

Макар да беше далеч от нас...

А косите ти, черни къдрави къдрици,

Разпилени като гребените на вълните,

Как ме подлудяваха те.

Оглеждах всеки сантиметър от тялото ти,

Възбуждах се от допира ти.

Харесваше ми начина, по който ме гледаше,

Ръцете и устните ти нежно ме докосваха

И полудявах още повече...

Страхът ти спря моята решителност!

Твоята вътрешна и външна красота ме покори,

Опияни ме и се оставих на изживяването на мига.

Внезапно се привързах към теб и се надявам да не остана само с този миг.

 

 28. 04. 03 г.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Герджикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...