Кадровик

Poesía

815 0 2

Човек се ражда на Земята

с усмивка вярваща в света,

без да познава ни злината –

ни, хорската безпътна суета.

Но, някъде по нишките живота,

завърта го и в миг ритник,

получило горкичкото създание,

превръща се в безличен кадровик.

- Аз вдигам тост, за “вечна дружба”

с удобната и тлъста служба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kasius (Бостан Бостанджиев)

Чочка! "Нещата" се случват обикновено извън нашите желания, независи мо. колко сме "цветни"!

2006-06-11T13:22:16+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Цветен човек като теб не може да позволява да му се случват такива неща! Запази усмивката си, Краси и иронията си също.

2006-06-10T14:30:38+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0