Кадровик

Poesía

817 0 2

Човек се ражда на Земята

с усмивка вярваща в света,

без да познава ни злината –

ни, хорската безпътна суета.

Но, някъде по нишките живота,

завърта го и в миг ритник,

получило горкичкото създание,

превръща се в безличен кадровик.

- Аз вдигам тост, за “вечна дружба”

с удобната и тлъста служба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kasius (Бостан Бостанджиев)

Чочка! "Нещата" се случват обикновено извън нашите желания, независи мо. колко сме "цветни"!

2006-06-11T13:22:16+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Цветен човек като теб не може да позволява да му се случват такива неща! Запази усмивката си, Краси и иронията си също.

2006-06-10T14:30:38+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0