Кадровик

Poetry

820 0 2

Човек се ражда на Земята

с усмивка вярваща в света,

без да познава ни злината –

ни, хорската безпътна суета.

Но, някъде по нишките живота,

завърта го и в миг ритник,

получило горкичкото създание,

превръща се в безличен кадровик.

- Аз вдигам тост, за “вечна дружба”

с удобната и тлъста служба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kasius (Бостан Бостанджиев)

Чочка! "Нещата" се случват обикновено извън нашите желания, независи мо. колко сме "цветни"!

2006-06-11T13:22:16+03:00
4o4ka (Румяна Димитрова)

Цветен човек като теб не може да позволява да му се случват такива неща! Запази усмивката си, Краси и иронията си също.

2006-06-10T14:30:38+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0