Obra no adecuada para menores de 18 años
Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
„И аз имам девствена ципа,
не се колебай, ела, проникни!”
И сякаш съм червеят на съмнението,
разтворил ципа на входните гънки,
до дъното на необятните дълбини
дълбая дълбоко, без спънки.
После, от неродените мисли преял,
затварям лакоми бърни,
почувствал се остарял, уморен, оглупял,
но не толкоз кахърен,
макар и наум,
да те изчукам пак съм успял -
значи съм все още кадърен.
© Богдан Todos los derechos reservados