21 апр. 2010 г., 19:57

Кадърен

2.1K 0 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Долепил ухо до нежните устни,

чувам разголения ти мозък да ми шепти:

„И аз имам девствена ципа,

не се колебай, ела, проникни!”

И сякаш съм червеят на съмнението,

разтворил ципа на входните гънки,

до дъното на необятните дълбини

дълбая дълбоко, без спънки.

После, от неродените мисли преял,

затварям лакоми бърни,

почувствал се остарял, уморен, оглупял,

но не толкоз кахърен,

макар и наум,

да те изчукам пак съм успял -

значи съм все още кадърен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ... изрови всички синоними, дъщерни или стволови клетки, Червейче... че пре(кал)ено е... дори и за наум... но няма друг път към... "ябълката"...
  • Съгласна съм с Дора,прекалено е...
  • последните два реда прекрачват границата на еротиката

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...