Кадърен
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Долепил ухо до нежните устни,
чувам разголения ти мозък да ми шепти:
„И аз имам девствена ципа,
не се колебай, ела, проникни!”
И сякаш съм червеят на съмнението,
разтворил ципа на входните гънки,
до дъното на необятните дълбини
дълбая дълбоко, без спънки.
После, от неродените мисли преял,
затварям лакоми бърни,
почувствал се остарял, уморен, оглупял,
но не толкоз кахърен,
макар и наум,
да те изчукам пак съм успял -
значи съм все още кадърен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдан Всички права запазени
