Кафе

28 ago 2024, 19:05

Poesía » Filosófica, Verso libre

93 1 0

Този момент, във който усещаш от глътката

за първи път.

Но всяка сутрин.

А съзнанието е преплетена върволица от

скорошни сънища...

В този момент, в който се чувства по устните

колко е дълга нощта

и колко ще бъде по кратък деня...

Изливат се толкова блянове в този момент,

Но някак е тихо и мислено..

Преглъщам от куп пояснения,

вихрушка от дневни задачи.

И тръгвам.

Измислям си пътища.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.