Кафе

28.08.2024 г., 19:05 ч.

Поезия » Философска, Свободен стих

92 1 0

Този момент, във който усещаш от глътката

за първи път.

Но всяка сутрин.

А съзнанието е преплетена върволица от

скорошни сънища...

В този момент, в който се чувства по устните

колко е дълга нощта

и колко ще бъде по кратък деня...

Изливат се толкова блянове в този момент,

Но някак е тихо и мислено..

Преглъщам от куп пояснения,

вихрушка от дневни задачи.

И тръгвам.

Измислям си пътища.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.