Кафе
Този момент, във който усещаш от глътката
за първи път.
Но всяка сутрин.
А съзнанието е преплетена върволица от
скорошни сънища...
В този момент, в който се чувства по устните
колко е дълга нощта
и колко ще бъде по кратък деня...
Изливат се толкова блянове в този момент,
Но някак е тихо и мислено..
Преглъщам от куп пояснения,
вихрушка от дневни задачи.
И тръгвам.
Измислям си пътища.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
