Кафе

Aug 28, 2024, 7:05 PM

Poetry » Phylosophy, Free verse

129 1 0

Този момент, във който усещаш от глътката

за първи път.

Но всяка сутрин.

А съзнанието е преплетена върволица от

скорошни сънища...

В този момент, в който се чувства по устните

колко е дълга нощта

и колко ще бъде по кратък деня...

Изливат се толкова блянове в този момент,

Но някак е тихо и мислено..

Преглъщам от куп пояснения,

вихрушка от дневни задачи.

И тръгвам.

Измислям си пътища.

Please sign in with your account so you can comment and vote.