С чаша кафе в ръцете

сънена като пролетно цвете -

пред прозореца се спирам

и в изгряващия небосвод се взирам.

Камината още бавно догаря

и посягам цигара да запаля.

Краката ми боси потрепервам,

а косите ми на посоки се стрелват.

Тишината приятелски гали мойте рамене

и полумракът бавно чезне.

Но как хубаво ухае кафето сутрешно

не бих го сравнила с нищо

бъдещо и предишно...

Кафето настроение придава

и сполучливи дела обещава!