19 янв. 2013 г., 09:42

Кафето

710 0 0

С чаша кафе в ръцете

сънена като пролетно цвете -

пред прозореца се спирам

и в изгряващия небосвод се взирам.

Камината още бавно догаря

и посягам цигара да запаля.

Краката ми боси потрепервам,

а косите ми на посоки се стрелват.

Тишината приятелски гали мойте рамене

и полумракът бавно чезне.

Но как хубаво ухае кафето сутрешно

не бих го сравнила с нищо

бъдещо и предишно...

Кафето настроение придава

и сполучливи дела обещава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Донева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...