Кафето на масата
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно
не искам да будите в себе си мъка!
Защото дори бурята в другия знае да бъде
и мъжка закрила и женска милувка.
И с блага умора и тиха прегръдка
изстива кафето на моята маса.
Поглеждам бавно в очите на своето минало
смело прегръщам и мама и татко.
Защото когато затворя вратата,
когато застана самичка в стаята
Нещо ме тегли към моята маса,
кафето ми още е топло и пари!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любима Маеркова Todos los derechos reservados
