7 feb 2024, 20:55

Кафето на масата 

  Poesía » Filosófica, Otra
331 2 3

Скалъпено щастие в хладното утро.

Надмощие мъжко над крехкото женско.

И в мигове стари не срещаме нищо.

Отдавна запалихме хартията тънка.

 

И колкото всичко това да е тъжно

не искам да будите в себе си мъка!

Защото дори бурята в другия знае да бъде

и мъжка закрила и женска милувка.

 

И с блага умора и тиха прегръдка 

изстива кафето на моята маса.

Поглеждам бавно в очите на своето минало

смело прегръщам и мама и татко.

 

Защото когато затворя вратата,

когато застана самичка в стаята

Нещо ме тегли към моята маса,

кафето ми още е топло и пари!

 

 

 

 

© Любима Маеркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??