14 may 2007, 9:54

Кафезът 

  Poesía
443 0 2

КАФЕЗЪТ

На мътния екран вечерна здрачина,
кафезът стъклен с двете бели мишки
е сякаш изтърваната въздишка -
застинала на лентата от тишина...
 

В гонитба на миражи с оловните доспехи
облечените чувства така се изморяват,
че капнали се връщат и се излежават -
по-голи от ловеца, захвърлил всяка дреха.
 

Намразила звъна на жертвени камбани,
кръвта се блъска сляпо във вените все още,
съмнение докато съзнанието гложди -
без никаква надежда, че ще се нахрани.
 

По стъклената плоскост на дните, щом опиташ
да стигнеш до ръба на граница, която
отделя гордостта от сълзите пролята -
надолу като в гроб безпомощно политаш.
 

Протегнати в безкрая, ръцете като струни,
потръпват на покоя от ласкавите пръсти.
Внезапен взрив. Кафезът на късчета се пръсва.
И всичко досега нелепо ти се струва.


Така не се разделят наивниците, всъщност,
с изгубения свят и с нов не се сдобиват.
Готови и с глава стените да разбиват -
на счупени стъкла въздишките ги връщат.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
  • Така не се разделят наивниците, всъщност,
    с изгубения свят и с нов не се сдобиват.
    Готови и с глава стените да разбиват -
    на счупени стъкла въздишките ги връщат.


    Бравооо!!!
Propuestas
: ??:??