КАФЕЗЪТ
На мътния екран вечерна здрачина,
кафезът стъклен с двете бели мишки
е сякаш изтърваната въздишка -
застинала на лентата от тишина...
В гонитба на миражи с оловните доспехи
облечените чувства така се изморяват,
че капнали се връщат и се излежават -
по-голи от ловеца, захвърлил всяка дреха.
Намразила звъна на жертвени камбани,
кръвта се блъска сляпо във вените все още,
съмнение докато съзнанието гложди - ...