2 sept 2008, 13:17

Кажете "Край!"

  Poesía
820 0 2
 

Камбанен звън...

тихи стъпки...

безкрая става все по-далечен

и пак в транс стене глас, така познат...

До зори тази душа броди,

сякаш закотвена здраво на земята!

Дойде ли зората,

смутена тя се скрива в самотата.

Кристална светлина се появява...

гони я тя, гония я...

и все не я достига!

Надеждата, че всичко сън е,

пак се изпари...

Всяка нощ връща се в оковите

на звяра и като кукла на конци

на греха се поддава!...

Всеотдайното сърце вече

в ръждиви пръски обвито е!

А тялото опаковка е...

на душа, която мечтае да лети,

а затворена е от ревността

в оковите на "любовта"!

"Любов", която не обича и приласкава,

а "любов", която мъчи и поругава!

Осъзнай се!

Отвори очи и "Край!" на ударите кажи!

Достойнството и гордостта си запази!

 

Много жени по някаква причина са подложени на тормоз от мъжа до себе си! Вярвяйки, че той ще се промени към добро, те търпят! Но има само един път - кажете "Край!" и си тръгнете с достойнство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така... това трябва да се напомни на една много свята жена за мен... на майка ми. Абсолютно правилно, много истина има тук. Поздравления за прекрасния стих!
  • Да!Дано са повече жените имащи смелост да кажат "Край"

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...