2 sept 2008, 13:17

Кажете "Край!"

  Poesía
817 0 2
 

Камбанен звън...

тихи стъпки...

безкрая става все по-далечен

и пак в транс стене глас, така познат...

До зори тази душа броди,

сякаш закотвена здраво на земята!

Дойде ли зората,

смутена тя се скрива в самотата.

Кристална светлина се появява...

гони я тя, гония я...

и все не я достига!

Надеждата, че всичко сън е,

пак се изпари...

Всяка нощ връща се в оковите

на звяра и като кукла на конци

на греха се поддава!...

Всеотдайното сърце вече

в ръждиви пръски обвито е!

А тялото опаковка е...

на душа, която мечтае да лети,

а затворена е от ревността

в оковите на "любовта"!

"Любов", която не обича и приласкава,

а "любов", която мъчи и поругава!

Осъзнай се!

Отвори очи и "Край!" на ударите кажи!

Достойнството и гордостта си запази!

 

Много жени по някаква причина са подложени на тормоз от мъжа до себе си! Вярвяйки, че той ще се промени към добро, те търпят! Но има само един път - кажете "Край!" и си тръгнете с достойнство!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Точно така... това трябва да се напомни на една много свята жена за мен... на майка ми. Абсолютно правилно, много истина има тук. Поздравления за прекрасния стих!
  • Да!Дано са повече жените имащи смелост да кажат "Край"

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...