2.09.2008 г., 13:17

Кажете "Край!"

814 0 2
 

Камбанен звън...

тихи стъпки...

безкрая става все по-далечен

и пак в транс стене глас, така познат...

До зори тази душа броди,

сякаш закотвена здраво на земята!

Дойде ли зората,

смутена тя се скрива в самотата.

Кристална светлина се появява...

гони я тя, гония я...

и все не я достига!

Надеждата, че всичко сън е,

пак се изпари...

Всяка нощ връща се в оковите

на звяра и като кукла на конци

на греха се поддава!...

Всеотдайното сърце вече

в ръждиви пръски обвито е!

А тялото опаковка е...

на душа, която мечтае да лети,

а затворена е от ревността

в оковите на "любовта"!

"Любов", която не обича и приласкава,

а "любов", която мъчи и поругава!

Осъзнай се!

Отвори очи и "Край!" на ударите кажи!

Достойнството и гордостта си запази!

 

Много жени по някаква причина са подложени на тормоз от мъжа до себе си! Вярвяйки, че той ще се промени към добро, те търпят! Но има само един път - кажете "Край!" и си тръгнете с достойнство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така... това трябва да се напомни на една много свята жена за мен... на майка ми. Абсолютно правилно, много истина има тук. Поздравления за прекрасния стих!
  • Да!Дано са повече жените имащи смелост да кажат "Край"

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...