Камбанен звън...

тихи стъпки...

безкрая става все по-далечен

и пак в транс стене глас, така познат...

До зори тази душа броди,

сякаш закотвена здраво на земята!

Дойде ли зората,

смутена тя се скрива в самотата.

Кристална светлина се появява...

гони я тя, гония я...

и все не я достига!

Надеждата, че всичко сън е,

пак се изпари...

Всяка нощ връща се в оковите

на звяра и като кукла на конци

на греха се поддава!...

Всеотдайното сърце вече

в ръждиви пръски обвито е!

А тялото опаковка е...

на душа, която мечтае да лети,

а затворена е от ревността

в оковите на "любовта"!

"Любов", която не обича и приласкава,

а "любов", която мъчи и поругава!

Осъзнай се!

Отвори очи и "Край!" на ударите кажи!

Достойнството и гордостта си запази!

Много жени по някаква причина са подложени на тормоз от мъжа до себе си! Вярвяйки, че той ще се промени към добро, те търпят! Но има само един път - кажете "Край!" и си тръгнете с достойнство!