2 сент. 2008 г., 13:17

Кажете "Край!"

816 0 2
 

Камбанен звън...

тихи стъпки...

безкрая става все по-далечен

и пак в транс стене глас, така познат...

До зори тази душа броди,

сякаш закотвена здраво на земята!

Дойде ли зората,

смутена тя се скрива в самотата.

Кристална светлина се появява...

гони я тя, гония я...

и все не я достига!

Надеждата, че всичко сън е,

пак се изпари...

Всяка нощ връща се в оковите

на звяра и като кукла на конци

на греха се поддава!...

Всеотдайното сърце вече

в ръждиви пръски обвито е!

А тялото опаковка е...

на душа, която мечтае да лети,

а затворена е от ревността

в оковите на "любовта"!

"Любов", която не обича и приласкава,

а "любов", която мъчи и поругава!

Осъзнай се!

Отвори очи и "Край!" на ударите кажи!

Достойнството и гордостта си запази!

 

Много жени по някаква причина са подложени на тормоз от мъжа до себе си! Вярвяйки, че той ще се промени към добро, те търпят! Но има само един път - кажете "Край!" и си тръгнете с достойнство!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Точно така... това трябва да се напомни на една много свята жена за мен... на майка ми. Абсолютно правилно, много истина има тук. Поздравления за прекрасния стих!
  • Да!Дано са повече жените имащи смелост да кажат "Край"

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...