laramaylin (Нина Чилиянска) laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K
2 jun 2011, 14:02

Кажи...

777 0 5

Кажи, къде отлитат чувствата?

Защо не можем да ги спрем?

Усмивките ни са изкуствени

и излинели са съвсем...


Защо не се докоснем истински,

напук на синята печал?

Защо забраните измислени

не нарушим без капка жал?


Не можем вечно да сме влюбени.

Това е ясно. Но нали

не всичко още е изгубено,

щом все отляво ни боли?


Да креснем ядно: Долу маските!

Живеем само по веднъж!

И пак да си припомним ласките

и "Джени... в цъфналата ръж..."


А после, яростно-възторжени,

в страстта да се самовзривим.

Изглеждащата невъзможна

любов отново да спасим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Имаш позиция. Бори се.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    харесва ми посланието на стиха, Нина...
    докосна ме, а нали това е призванието на всичко,
    което пишем...сърдечен поздрав, за теб.
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    да спасим любовта, да, но поезията, нея кой ще я спаси?

    Текстът не е лошо написан. И не е нищо запомнящо се. Прекалено клиширани рими, при все хубавата ритмика.
  • velikataniki (Николина Милева)
    velikataniki (Николина Милева)
    много ми хареса, поздрави,Нинка
  • лъвче (Лъки)
    лъвче (Лъки)
    Защо не можем?!!Хареса ми пламенният ти стих!Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0