Кажи...
Кажи, къде отлитат чувствата?
Защо не можем да ги спрем?
Усмивките ни са изкуствени
и излинели са съвсем...
Защо не се докоснем истински,
напук на синята печал?
Защо забраните измислени
не нарушим без капка жал?
Не можем вечно да сме влюбени.
Това е ясно. Но нали
не всичко още е изгубено,
щом все отляво ни боли?
Да креснем ядно: Долу маските!
Живеем само по веднъж!
И пак да си припомним ласките
и "Джени... в цъфналата ръж..."
А после, яростно-възторжени,
в страстта да се самовзривим.
Изглеждащата невъзможна
любов отново да спасим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
