2 июн. 2011 г., 14:02

Кажи...

776 0 5

Кажи, къде отлитат чувствата?

Защо не можем да ги спрем?

Усмивките ни са изкуствени

и излинели са съвсем...


Защо не се докоснем истински,

напук на синята печал?

Защо забраните измислени

не нарушим без капка жал?


Не можем вечно да сме влюбени.

Това е ясно. Но нали

не всичко още е изгубено,

щом все отляво ни боли?


Да креснем ядно: Долу маските!

Живеем само по веднъж!

И пак да си припомним ласките

и "Джени... в цъфналата ръж..."


А после, яростно-възторжени,

в страстта да се самовзривим.

Изглеждащата невъзможна

любов отново да спасим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш позиция. Бори се.
  • харесва ми посланието на стиха, Нина...
    докосна ме, а нали това е призванието на всичко,
    което пишем...сърдечен поздрав, за теб.
  • да спасим любовта, да, но поезията, нея кой ще я спаси?

    Текстът не е лошо написан. И не е нищо запомнящо се. Прекалено клиширани рими, при все хубавата ритмика.
  • много ми хареса, поздрави,Нинка
  • Защо не можем?!!Хареса ми пламенният ти стих!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...