laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
2 июн. 2011 г., 14:02

Кажи... 

  Поэзия » Любовная
588 0 5

Кажи, къде отлитат чувствата?

Защо не можем да ги спрем?

Усмивките ни са изкуствени

и излинели са съвсем...


Защо не се докоснем истински,

напук на синята печал?

Защо забраните измислени

не нарушим без капка жал?


Не можем вечно да сме влюбени.

Това е ясно. Но нали

не всичко още е изгубено,

щом все отляво ни боли?


Да креснем ядно: Долу маските!

Живеем само по веднъж!

И пак да си припомним ласките

и "Джени... в цъфналата ръж..."


А после, яростно-възторжени,

в страстта да се самовзривим.

Изглеждащата невъзможна

любов отново да спасим...

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Имаш позиция. Бори се.
  • харесва ми посланието на стиха, Нина...
    докосна ме, а нали това е призванието на всичко,
    което пишем...сърдечен поздрав, за теб.
  • да спасим любовта, да, но поезията, нея кой ще я спаси?

    Текстът не е лошо написан. И не е нищо запомнящо се. Прекалено клиширани рими, при все хубавата ритмика.
  • много ми хареса, поздрави,Нинка
  • Защо не можем?!!Хареса ми пламенният ти стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??