19 mar 2025, 21:21

Кажи им, Майко

  Poesía
332 3 5

Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...

Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,

стари хора и тез дето решиха да останат  тук.

Кажи им, Майко Българска, кажи им.

 

Че тука Народът беден трудно оцелява.

И че злото шета в таз държава.

Но моля те, ти не плачи... не им позволявай

да те наранят... добро им пожелай.

 

И нека Господ да реши кого и как

с какво да удостой, с каква награда.

Кажи им, Майко, че всички твой сме деца.

Кажи им, Майко, да не..., срамят

знаме, чест и кръвнина!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Мини ,радвам се че сподели!Хубава вечер!💐
  • Изпълнено с много силно чувство Ангел!
    Хареса ми!
  • Много се радвам ,Приятели че подкрепихте скромния ми стих!Радвам се че има хора като вас,Българи!!!Благодаря ви от сърце!!!Младене,Стойчо,Наташа🌹!!!
  • "И нека Господ да реши кого и как
    с какво да удостои..."
    От всеки стих блика гняв,мъка и молитва за справедливост!
    Поздравления, Ангел!
  • Долавям Ботевски патос в стиха ти, скъпи Приятелю. И има защо...

    "О, майко моя, родино мила,
    защо тъй жално, тъй милно плачеш..."

    Казал си го отлично:

    Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
    Еничари от наша кръв!
    ...
    Кажи им, Майко, да не..., срамят
    знаме, чест и кръвнина!"

    Поздравление!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...