13 oct 2005, 9:32

КАЖИ, ЛУНА

  Poesía
1.1K 0 3

КАЖИ, ЛУНА!

 

Красиво е небето през нощта.

Луната в четири очи се взира

и ни разказва тайнствени неща,

които само влюбени разбират.

 

И двамата сме в нещо като в транс,

и нощната царица ни омайва.

Вълшебни чувства оживяват в нас –

вълшебни нощи мълком обещават.

 

Кажи, царице, колко ли сърца

във своя златен дом си приютила?

От тази нощ ний твои сме деца.

Владееш ни със чудодейна сила.

 

А ако някога си иде любовта

и пак към теб за помощ се обърнем,

аз знам, че ще ни кажеш где е тя,

в опразнения дом, за да я върнем.

1994 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много ми хареса!
  • Зара, съгласен съм с критиката Ви. Вашето предложение е по-добро, но стихотворението е публикувано в този вид в първата ми стихосбирка и затова не искам да го променям. Благодаря Ви.
  • Много е хубаво,но "В нещо като в транс" ме препъва.Би могло :"И двамата изпаднали сме в транс" или каквото ти си решиш.Поздрав

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...