13 oct 2005, 9:32

КАЖИ, ЛУНА

  Poesía
1.1K 0 3

КАЖИ, ЛУНА!

 

Красиво е небето през нощта.

Луната в четири очи се взира

и ни разказва тайнствени неща,

които само влюбени разбират.

 

И двамата сме в нещо като в транс,

и нощната царица ни омайва.

Вълшебни чувства оживяват в нас –

вълшебни нощи мълком обещават.

 

Кажи, царице, колко ли сърца

във своя златен дом си приютила?

От тази нощ ний твои сме деца.

Владееш ни със чудодейна сила.

 

А ако някога си иде любовта

и пак към теб за помощ се обърнем,

аз знам, че ще ни кажеш где е тя,

в опразнения дом, за да я върнем.

1994 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, много ми хареса!
  • Зара, съгласен съм с критиката Ви. Вашето предложение е по-добро, но стихотворението е публикувано в този вид в първата ми стихосбирка и затова не искам да го променям. Благодаря Ви.
  • Много е хубаво,но "В нещо като в транс" ме препъва.Би могло :"И двамата изпаднали сме в транс" или каквото ти си решиш.Поздрав

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...