5 abr 2007, 13:01

Кажи ми

  Poesía
1.2K 0 2

Кажи ми


Кажи ми какво те промени?
Какво те накара да си отидеш?
Без думи... Без дори да кажеш сбогом...
И да ме оставиш съвсем сама...
Стенеща... Умираща...
Просейки късче любов от теб...
Какво, по дяволите, сторих?...
С какво заслужих това поведение???
Аз ли нещо направих?
Кажи ми!!! За да се променя...
И пак да бъда твоята любима...
И отново да сме аз и ти...
Както бяхме преди...
Не, не бях виновна аз, а тя, проклетницата...
Тя отне твоето сърце...
И сега сякаш не чуваш какво ти говоря...
Сякаш за теб не съществува никой и нищо не може да те спре...
И кажи ми, къде отиде твоето сърце?
Къде?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катету Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хах ми да поредния хубав стих от теб.Отново 6 и отново не знам какво друго да кажа..
  • За съжаление много хора се променят и след това никога не могат да бъдат същите.Но тези ,които страдат от промяната трябва да се изправаят и прдължат.Дано ти да продължиш!Творбата е чудесна!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...