20 feb 2011, 16:11

Кажи ми

1.2K 0 1

 Кажи ми, съдба, моето слънце къде е?  

Кажи ми, любов,защото сърцето ми тлее? Кажи ми, страст, обича ли някоя друга сега; кажи ми, живот, къде попиля се за мене светът? Издайте ми, облаци тежки и сиви,  тя омагьосва ли, както аз, очите му големи, красиви. Подшушни ми, лазурно лятно небе, той обича ли, както мен, тя има ли неговото сърце? Кажи ми, сиротна земя, жадува ли нея, както мен някога; кажи ми, не скривай или по-добре да попитам вятъра. Запей ми, летен бриз, с нея дали е щастлив, кажи ми или да попитам огъня бъбрив. Шепни ми, пламъко сетен, на нея може ли така да се гневи? Прошепни ми - на нейните думи дали така се противи? Дали от сърцето му дим се вдига всеки път, когато тя го целуне или просто пристига. Кажи ми, вселена, дали нея някога ще мрази, както мен, дали за нея ще страда прикрито някой ден. Дали толкова много я обича, за да е способен напълно в безразличието си някой ден да се врича. А тя дали малко на мене прилича? Тя дали до болка го обича? Тя умее ли да го обърка и ядоса и може ли прошка да си изпроси? Тя готова ли е за него да умре и, още по-лошо, без него жива да остане? Тя дали го обича?  Кажете ù, стихии, да е силна, за да го цени, кажете ù всички - да го плени. Кажете ù, моля, защото той е всичко, макар да останах само спомен бледен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Саси Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много!Радвам се, че го оценяваш така добре.Това е моето състояние в момента и се радвам, че успява да роди нещо красиво.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....