Кажи ми

 Кажи ми, съдба, моето слънце къде е?  

Кажи ми, любов,защото сърцето ми тлее? Кажи ми, страст, обича ли някоя друга сега; кажи ми, живот, къде попиля се за мене светът? Издайте ми, облаци тежки и сиви,  тя омагьосва ли, както аз, очите му големи, красиви. Подшушни ми, лазурно лятно небе, той обича ли, както мен, тя има ли неговото сърце? Кажи ми, сиротна земя, жадува ли нея, както мен някога; кажи ми, не скривай или по-добре да попитам вятъра. Запей ми, летен бриз, с нея дали е щастлив, кажи ми или да попитам огъня бъбрив. Шепни ми, пламъко сетен, на нея може ли така да се гневи? Прошепни ми - на нейните думи дали така се противи? Дали от сърцето му дим се вдига всеки път, когато тя го целуне или просто пристига. Кажи ми, вселена, дали нея някога ще мрази, както мен, дали за нея ще страда прикрито някой ден. Дали толкова много я обича, за да е способен напълно в безразличието си някой ден да се врича. А тя дали малко на мене прилича? Тя дали до болка го обича? Тя умее ли да го обърка и ядоса и може ли прошка да си изпроси? Тя готова ли е за него да умре и, още по-лошо, без него жива да остане? Тя дали го обича?  Кажете ù, стихии, да е силна, за да го цени, кажете ù всички - да го плени. Кажете ù, моля, защото той е всичко, макар да останах само спомен бледен...