Пред теб се пречупвам,

съпротивата оставям.

Безсилен аз падам

и в нищото се потапям.

Как можа това да ми причиниш,

така да ме ти промениш,

какво съм бил, аз забравям,

във човек се бавно превръщам.

МОЛЯ ЗА МИЛОСТ!

Но ти не преставаш,

душата ми връщаш, 

сърце ми отдаваш,

дъх аз поемам от свежи дробове,

ТЯЛОТО МИ ЖИВО Е !

Защо, ти кажи ми,

защо във човек ме превърна.

Животът като сянка хубав ми беше,

сега е толкоз далечен.

Защо ми даде живот,

защо ми даде надежда.

Преди за теб бях живял,

сега за теб с готовност бих умрял...

Защо съм жив, 

като и преди бях отдал ти всичко вече,

защо ми е тоз живот,

колко да ти дам повече!

Тя повдига глава,

с пъстри очи ме поглежда,

в кратък миг на сладка забрава

своя отговор дава...