Mar 3, 2011, 3:12 PM

Кажи ми...

  Poetry » Love
946 0 0

Пред теб се пречупвам,

съпротивата оставям.

Безсилен аз падам

и в нищото се потапям.

 

Как можа това да ми причиниш,

така да ме ти промениш,

какво съм бил, аз забравям,

във човек се бавно превръщам.

 

МОЛЯ ЗА МИЛОСТ!

Но ти не преставаш,

душата ми връщаш, 

сърце ми отдаваш,

дъх аз поемам от свежи дробове,

ТЯЛОТО МИ ЖИВО Е !

 

Защо, ти кажи ми,

защо във човек ме превърна.

Животът като сянка хубав ми беше,

сега е толкоз далечен.

 

Защо ми даде живот,

защо ми даде надежда.

Преди за теб бях живял,

сега за теб с готовност бих умрял...

 

Защо съм жив, 

като и преди бях отдал ти всичко вече,

защо ми е тоз живот,

колко да ти дам повече!

 

Тя повдига глава,

с пъстри очи ме поглежда,

в кратък миг на сладка забрава

своя отговор дава...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...