3 мар. 2011 г., 15:12

Кажи ми...

948 0 0

Пред теб се пречупвам,

съпротивата оставям.

Безсилен аз падам

и в нищото се потапям.

 

Как можа това да ми причиниш,

така да ме ти промениш,

какво съм бил, аз забравям,

във човек се бавно превръщам.

 

МОЛЯ ЗА МИЛОСТ!

Но ти не преставаш,

душата ми връщаш, 

сърце ми отдаваш,

дъх аз поемам от свежи дробове,

ТЯЛОТО МИ ЖИВО Е !

 

Защо, ти кажи ми,

защо във човек ме превърна.

Животът като сянка хубав ми беше,

сега е толкоз далечен.

 

Защо ми даде живот,

защо ми даде надежда.

Преди за теб бях живял,

сега за теб с готовност бих умрял...

 

Защо съм жив, 

като и преди бях отдал ти всичко вече,

защо ми е тоз живот,

колко да ти дам повече!

 

Тя повдига глава,

с пъстри очи ме поглежда,

в кратък миг на сладка забрава

своя отговор дава...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидар Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...