6 may 2014, 13:07

Кажи ми как

  Poesía
621 0 1

От слънцето поисках хляб,

от вятъра – промяна,

а Божи гроб ми даде знак,

че трябва да остана.

 

Разкрачен между мен и мен,

повярвал в битието.

Шпагатно срещам всеки ден

със болки във сърцето.

 

Бучи въпрос подир въпрос,

а отговори няма.

Защо повярвах в дел Тобосо,

щом няма общо с мама?

 

Мелници дал Бог пред мен,

различно въртеливи.

В битки влизам всеки ден,

развръзките са сиви...

 

Прости ми този кръговрат.

Това не се издържа.

Кажи ми, как във този свят 

душата да си вържа???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...