Кажи ми как
От слънцето поисках хляб,
от вятъра – промяна,
а Божи гроб ми даде знак,
че трябва да остана.
Разкрачен между мен и мен,
повярвал в битието.
Шпагатно срещам всеки ден
със болки във сърцето.
Бучи въпрос подир въпрос,
а отговори няма.
Защо повярвах в дел Тобосо,
щом няма общо с мама?
Мелници дал Бог пред мен,
различно въртеливи.
В битки влизам всеки ден,
развръзките са сиви...
Прости ми този кръговрат.
Това не се издържа.
Кажи ми, как във този свят
душата да си вържа???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
