От слънцето поисках хляб,

от вятъра – промяна,

а Божи гроб ми даде знак,

че трябва да остана.

Разкрачен между мен и мен,

повярвал в битието.

Шпагатно срещам всеки ден

със болки във сърцето.

Бучи въпрос подир въпрос,

а отговори няма.

Защо повярвах в дел Тобосо,

щом няма общо с мама?

Мелници дал Бог пред мен,

различно въртеливи.

В битки влизам всеки ден,

развръзките са сиви...

Прости ми този кръговрат.

Това не се издържа.

Кажи ми, как във този свят 

душата да си вържа???