6 мая 2014 г., 13:07

Кажи ми как

620 0 1

От слънцето поисках хляб,

от вятъра – промяна,

а Божи гроб ми даде знак,

че трябва да остана.

 

Разкрачен между мен и мен,

повярвал в битието.

Шпагатно срещам всеки ден

със болки във сърцето.

 

Бучи въпрос подир въпрос,

а отговори няма.

Защо повярвах в дел Тобосо,

щом няма общо с мама?

 

Мелници дал Бог пред мен,

различно въртеливи.

В битки влизам всеки ден,

развръзките са сиви...

 

Прости ми този кръговрат.

Това не се издържа.

Кажи ми, как във този свят 

душата да си вържа???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...