Кажи ми кой си! Май че те познавах.
Но бях забравена от твоите очи.
Крещях преди, но винаги прощавах,
незрящи истини и парещи лъжи.
И всеки път те исках - за последно,
а ти си тръгваше преди да зазори,
все те търсех някак си безследно,
душевно плачеща, но без сълзи.
Сега върви си, вече ти е късно,
не ми оставяй в тъмното следи,
от сърцето ми отдавна се откъсна.
Не се обръщай - мен не ме боли...