Кажи ми: „Мираж ли си само,
или си Кралица на Пустинята...”
Над дюните вятър пустинен
от пясъка прави мъгли
и вие, в моменти ехиден,
с гримаси налудни и зли...
Пустинната гибла* това е
закриваща с плътен воал
Животът тук, в този случаен --
отнет от Вселената дял...
Земя прокълната от Бога,
а Слънцето вместо с любов
гори я с космически огън
във пристъп кошмарно суров...
Дочува се шум от кервани,
но в пясъка няма следи –
мираж ли в нощта се накани
с Пустинният дух може би...
... Не!...Идва в мъглата напето
Красавица смугла към мен...
Усмихва се тя, след което
оставам без дъх, възхитен...
--Кажи ми, мираж ли си само –
аз плахо прошепвам едва –
на твоето мургаво рамо
бих искал да сложа глава...
Дали си Пустинна кралица,
илѝ пък измамен мираж?...
На моята страст ли връстнѝца
си, в този абсурден пейзаж?...
Във своите шатри любовни
за пир ме в нощта отведѝ –
та моята кожа да помни
от твоите нокти следѝ...
И нека отвън да извива
пустинният вятър със злост,
нощта е миражно- красива,
когато в Страстта ще съм гост...
Край огъня сгушени двама
отпивайки чай със абсент:
„-- Кажи ми мираж ли си само,
ти в този магичен момент?...”
... Но даже Страстта да премине
аз пак ще твърдя неведнаж:
„- Кралица си ти, на Пустинята,
по--хубава и от мираж!...”
23.11.2017
*гибла—пустинна буря с гъста мъгла от фин пясък
© Коста Качев Todos los derechos reservados