Кажи ми: „Мираж ли си само,

или си Кралица на Пустинята...”

Над дюните вятър пустинен

от пясъка прави мъгли

и вие, в моменти ехиден,

с гримаси налудни и зли...

Пустинната гибла* това е

закриваща с плътен воал

Животът тук, в този случаен --

отнет от Вселената дял...

Земя прокълната от Бога,

а Слънцето вместо с любов

гори я с космически огън

във пристъп кошмарно суров...

Дочува се шум от кервани,

но в пясъка няма следи –

мираж ли в нощта се накани

с Пустинният дух може би...

... Не!...Идва в мъглата напето

Красавица смугла към мен...

Усмихва се тя, след което

оставам без дъх, възхитен...

--Кажи ми, мираж ли си само –

аз плахо прошепвам едва –

на твоето мургаво рамо

бих искал да сложа глава...

Дали си Пустинна кралица,

илѝ пък измамен мираж?...

На моята страст ли връстнѝца

си, в този абсурден пейзаж?...

Във своите шатри любовни

за пир ме в нощта отведѝ –

та моята кожа да помни

от твоите нокти следѝ...

И нека отвън да извива

пустинният вятър със злост,

нощта е миражно- красива,

когато в Страстта ще съм гост...

Край огъня сгушени двама

отпивайки чай със абсент:

„-- Кажи ми мираж ли си само,

ти в този магичен момент?...”

... Но даже Страстта да премине

аз пак ще твърдя неведнаж:

„- Кралица си ти, на Пустинята,

по--хубава и от мираж!...”

23.11.2017

*гибла—пустинна буря с гъста мъгла от фин пясък