Как?!
Присъни ми се, че горя на клада,
душата в изнемога е от студ,
а мислите ми хаотично бягат,
но пламъци надяват им хамут
и водят ги по огнената естакада;
страхове избухват – бурета барут,
умът ми ври, а тялото буквално
се гърчи в този огнен скут...
Кошмар... сами си го създаваме,
когато не умеем да ценим
това, което даром ни се дава
и вместо аз-а глупав да сразим,
егоистични страсти да забравим
и грозните слова да премълчим,
угаждаме на низките си нрави.
Тогава как сами да си простим!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Донова Todos los derechos reservados
Мерси, че намина!
