Как?!

Поэзия » Другая

1.2K 0 13

Присъни ми се, че горя на клада,

душата в изнемога е от студ,

а мислите ми хаотично бягат,

но пламъци надяват им хамут

и водят ги по огнената естакада;

страхове избухват – бурета барут,

умът ми ври, а тялото буквално

се гърчи в този огнен скут...

Кошмар... сами си го създаваме,
когато не умеем да ценим
това, което даром ни се дава
и вместо аз-а глупав да сразим,
егоистични страсти да забравим
и грозните слова да премълчим,
угаждаме на низките си нрави.
Тогава как сами да си простим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ljubomira (Любомира)

Много хубаво!

2024-10-31T10:07:27+02:00
poem_lady (Фери)

Велико! Но, от опит знам, че човек греши и си плаща, но все пак идва момент в който трябва сам да си прости.

2014-11-04T17:15:46+02:00
toxin (Таня Донова)

Людмиле, меките играчки са за малки деца, да не се наранят случайно! Аз съм по директните попадения, колкото и да са корави! Мерси, че намина!
Елена, благодаря ти, че ме уважи!

2014-11-04T07:40:37+02:00
Brezar111 (Людмил Нешев)

Добър въпрос за финал, с предизвестен отговор.
Таня, не можеше ли малко по-мекичко, заобиколничко, а то – „ ... право, Куме, та в όчи!”

2014-11-02T21:23:29+02:00
vyatur13 (Елена)

Истинско, силно !

2014-11-01T22:56:47+02:00