toxin (Таня Донова)
357 4102
31 окт. 2014 г., 20:07  

Как?! 

  Поэзия » Другая
971 0 13

Присъни ми се, че горя на клада,

душата в изнемога е от студ,

а мислите ми хаотично бягат,

но пламъци надяват им хамут

и водят ги по огнената естакада;

страхове избухват – бурета барут,

умът ми ври, а тялото буквално

се гърчи в този огнен скут...


Кошмар... сами си го създаваме,
когато не умеем да ценим
това, което даром ни се дава
и вместо аз-а глупав да сразим,
егоистични страсти да забравим
и грозните слова да премълчим,
угаждаме на низките си нрави.
Тогава как сами да си простим!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво!
  • Велико! Но, от опит знам, че човек греши и си плаща, но все пак идва момент в който трябва сам да си прости.
  • Людмиле, меките играчки са за малки деца, да не се наранят случайно! Аз съм по директните попадения, колкото и да са корави! Мерси, че намина!
    Елена, благодаря ти, че ме уважи!
  • Добър въпрос за финал, с предизвестен отговор.
    Таня, не можеше ли малко по-мекичко, заобиколничко, а то – „ ... право, Куме, та в όчи!”
  • Истинско, силно !
  • Ели, развълнува ме!
    Дяволът никога не е така черен, както ни изглежда! Особено ако куп Ангели в човешки образ го държат под око!
    Благодаря ви!
  • Кукла на конци

    В мрака кукловодът броди
    с пипала на октоподи.
    Маска сложил е и води
    на конци душа в несгоди
    към измислени пародии
    с най-окаяните роли.
    НЕ на тези периоди!

    Ето така! След това осъзнаване е ред на прошката!
    Хареса ми Таня!
  • Поздравявам те за това стихотворение!
  • Впечатляваща структура на творбата: първата част образно илюстрира ада, който сами си създаваме, описан така добре във втората строфа.
    Добре изведена идея, което е едно от най-големите достойнства на всяка творба, когато се постигне.
    Поздравления!
  • Сълзата си скрий като бисер, прораснал във мида!
    И птиците плачат щом ги споходят беди,
    но паднала птица само мъртва можеш да видиш.
    -6-
  • Знаеш ли,винаги когато тръгвам на дълъг път отивам в Света Петка и паля свещ-казват че тя пазела пътниците. Искам да ти река и друго, аз съм вйрващ безбожник, ама видя ли църква влизам... Не е въпроса във идолопоклонничество , а в това дето носиш в душата си!
  • Нали знаеш оная приказка, любима, каквото сами си направим, никой друг не може да ни го направи... Наистина ти благодаря за жеста!
  • Заради теб се логнах, момиченцеее, стискам ти ръката за този стих.
    Мнооого си права...
    Браво!
Предложения
: ??:??